В изправената сред зеленина и цветя дървена къща, разположена на един от хълмовете на гр. Копривщица през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев. В българската история той остава с името Георги Бенковски – псевдоним, който използва като организатор и ръководител на Априлското въстание.
Захари Стоянов пише за него: „Той можеше да има възраст приблизително 28-30 години, ръст тънък, висок … очи ясносини, поглед проницателен … въобще човек личен и представителен, човек, който беше в състояние да привлече всекиго смъртен само с външните си качества.”
А сам за себе си Бенковски казва: „Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Коприщица. Досега си криех месторождението и същото име само затова, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място.”
…
„Не ме е надарил господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия; трябваше да правя ниски теманета на турците, да изядам правото на другите и пр. неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин.”
В близост до родния дом на Георги Бенковски се намира внушителен като размери и архитектура паметник на апостола. Проектирането и изработването му са дело на арх. П. Тататов и скулптура Х. Танев. Разположен на красива поляна, пред гъста борова гора – място, от където се разкрива прекрасна гледка към гр. Копривщица, сякаш препуснал към своята мечта, Георги Бенковски остава в историята като: „Човекът що даде фаталния знак“.
Използвани източници : www.koprivshtitza.com/museums.html
Родният дом на Димчо Деблянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет.
Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни.
„Помниш ли помниш ли тихия двор
тихия двор с белоцветните вишни…“
Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час. Изпълненият с емоции живот – поезия на Димчо Дебелянов завършва трагично. На 02.10.1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар.
На гроба му в двора на църквата Успение на Пресвета Богородица стои каменната фигура на майката на поета. Вперила поглед в безкрая тя чака своя син „да се завърне в бащината къща…“.
Използвани източници :http://www.koprivshtitza.com/museums.html
Калдъръмена пътека води от портата към китен двор сгушен между 3 къщи. Строени от местни майстори в продължение на 25 г. те представляват интересен архитектурен ансамбъл. Най-старата сграда, построена през 1810 г. е „зимната къща”. В нея се раждат Любен и Петко Каравелови. И двамата остават в историята като личности обрекли живота си на България. Любен Каравелов като публицист, журналист, революционер и писател, а Петко Каравелов като политик – министър председател и министър на финансите.
Втората сграда, строена през 1820 г. е стопанското помещение. Там са се приготвяли прочутите копривщенски суджуци и луканки. Днес като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите.
Последна е строена „ лятната къща”, където семейството живеело през топлите месеци на годината. с
Интересен експонат е печатарската машина, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници печатани от Каравелов, Ботев и Левски след освобождението е отпечатана и първата българска конституция – Търновската.
Използвани източници : http://www.koprivshtitza.com/museums.html
kristinaleshtarova 