Родната къща на Димчо Дебелянов

Родният дом на Димчо Деблянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет.
Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни.

„Помниш ли помниш ли тихия двор
тихия двор с белоцветните вишни…“

Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час. Изпълненият с емоции живот – поезия на Димчо Дебелянов завършва трагично. На 02.10.1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар.

На гроба му в двора на църквата Успение на Пресвета Богородица стои каменната фигура на майката на поета. Вперила поглед в безкрая тя чака своя син „да се завърне в бащината къща…“.

                                                            

                          Използвани източници :http://www.koprivshtitza.com/museums.html